Изключително рядък състезателен автомобил Auto Union Silver Arrow, изграден от оригинални части, се завърна у дома – в централата на Audi, след като компанията го купи обратно. Става въпрос за последния Type D с два компресора от 1939 г. Той е една от двете легендарни коли от колекцията на американеца Пол Карасик. AUDI AG вече притежава три от петте състезателни автомобила Auto Union.
Легендата за „Сребърните стрели“ е родена през трийсетте години на миналия век. През 1934 г. Auto Union и Mercedes-Benz се включват в международно състезание с германски състезателни автомобили с напълно нов дизайн, със сребриста каросерия и футуристична външност. Успехът идва незабавно. Докато Mercedes-Benz залага на конвенционалния предноразположен мотор, Auto Union монтира мотора зад шофьора – стандартната и до ден-днешен във Формула 1 компановка. Двата производителя доминират безапелационно на всички Гран при в Европа. Всичко приключва обаче със започването на Втората световна война през 1939 г.
Двигателите на състезателите са 16-цилиндрови и 12-цилиндрови от Цвикау и Щутгарт. А зад воланите им са сядали небезизвестни легенди на автомобилните спортове като Бернд Розмайер, Тацио Нуволари и Ханс Щук, Рудолф Карачола, Манфред фон Браухич и Херман Ланг. Те често достигали скорости над 300 км/ч в състезания без особени мерки за безопасност. През 1937 г. в Берлин Розмайер официално постига 380 км/ч.
След края на Втората световна война Mercedes-Benz успява да събере всичките си „сребърни стрели“, но Цвикау е окупиран и фабриките на Auto Union са затворени, а компанията – ликвидирана. Руснаците откриват нейните „сребърни стрели“, скрити в подземия, и те биват изнесени в Съветския съюз като част от репарационните плащания.
В края на седемдесетте години на миналия век се появяват първите слухове за местоположението на един от изгубените автомобили на Auto Union (днес Audi AG) и американският колекционер Пол Карасик пристига в Европа със съпругата си Барбара, която е потомствена германка, и започва да издирва колата. Отнема му повече от десет години и многобройни посещения в Съветския съюз, докато не попада на останките от два разглобени автомобила Auto Union в Русия и Украйна. С много преговори и пари успява да ги купи.
Въпреки „Желязната завеса“ успява на много траншове да пренесе частите в Западна Европа.
През май 1991 г. Карасик се свързва с историческия отдел на AUDI AG и компанията се включва в качеството си на съветник в реставрацията. Със самото изграждане се заема британската компания Crosthwaite and Gardiner, която е известна с опита си във възстановяването на исторически състезателни автомобили.
Отново британци (Rod Jolley Coachbuilding) правят реплики на каросериите. Единият автомобил е реставриран по техническите данни от 1938 г. и е с един компресор, а другият – по характеристиките от 1939 г. и е с два.
През пролетта на 2000 г. Пол Карасик продава Type D на частен колекционер, който още през 1999 г. е искал да види този Auto Union отново да се състезава в Белград, 60 години след появата си на Гран при там, но този път военната обстановка на Балканите пресича тази мечта.
Днес автомобилът ще заеме достойно мястото си в музея на Audi в Инголщат, но първо ще стане звезда на фестивала в Гудууд от 14 до 16 септември.
Все още няма коментари. Бъдете първите, които ще изразят мнението си!